5.09.2007 г., 11:37

Петък

702 0 8
Петък


Един луд ми махаше за поздрав,
навярно ме почувства нещо близък
и си помислих, че макар и християнин,
не съм дарявал скоро никого със риза.

Добрите си дела отлагаме за утре,
а лошите извършваме веднага -
дали ни води наранената ни гордост,
или сме априори жители на Ада.

Има ли разумен егоизъм
или си търсим само оправдание,
че залисани във  делничните грижи
не виждаме ний чуждото страдание.

Не е ли
несторено доброто всъщност грях,
тъй както и лошото, което сме извършили.

За да възкръснеш като бог в Неделя
и със нетленна слава челото ти да се покрие,
необходимо е да изтърпиш докрай
във Черния си Петък
безумната тълпа да те разпъне и убие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чак сега успях да те открия!
    Много се радвам,че се запознахме!
    Прочетах стихосбирката ти,дори имам някой любими стихове от нея.
  • Благодаря ви.Много сте мили.
  • Този твой стих е един от любимите ми.
    Прекланям се пред таланта ти!
  • Истински,силен,много хубав стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • "Не е ли
    несторено доброто всъщност грях,
    тъй както и лошото, което сме извършили."
    Гениално прозрение!Благодаря за удоволствието !

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...