Той е сам. Отвън
от часове тълпата чака.
Прожекторите са готови
да пронижат мрака.
Китарите настроени са.
Костюмите - готови.
Остава само той да се покаже.
Но как той мъката си да изкаже
пред десетохиляди, дошли да видят
светлинно шоу с мощен звук.
Довечера звезда ще пее тук.
Той слага свойта маска,
блестящия костюм облича,
сълзите крие си зад очила.
Лицето е в усмивка,
пот по челото се стича,
а болката превръща се в мъгла.
Тълпата заглушена врява вдига.
Но този шум не го достига.
Не чува писъци, ни вой.
Сам е той.
04.2004
На Джони Холидей
Из "ЕПоПея на незнайния воин"
© Хел Все права защищены