Пеят...
Лежи Страхът
като сноп покосен
от сърпа заострен на Риска.
Пада здрачът на Мисли
недоизречени
зад билата на смелите Истини.
Уморена, Тъгата
търси подслон
и завивка, и топла постеля…
А преплели пръсти
от бъдещи мигове,
Вината и Споменът пеят…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселка Стойнева Все права защищены