14 дек. 2004 г., 15:20

Пианистът

1.4K 0 1

Докосвам... Мисля за времето,

когато от всичко ще остане Прахът...

Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,

а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.

Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове.

Създадох звуците,каквито аз ги сънувах.

Вселената ми се преобърна.

И открих, че реалност е променливо понятие .

Глина под ноктите... Топли завивки забрава...

Надбягване с пулса по върховете на пръстите...

Черно-бяло...

Отлитане - кацане...

Влюбих се в завършеността.

Намерих път отвъд собственото  его.

В тази тишина, приучена  да настъпва по миглите,

се стича оредяла, надбягваща се  монотонност.

В началото беше пианото,

а всичко друго - спазъм,  последни акорди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....