14 дек. 2004 г., 15:20

Пианистът

1.4K 0 1

Докосвам... Мисля за времето,

когато от всичко ще остане Прахът...

Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,

а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.

Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове.

Създадох звуците,каквито аз ги сънувах.

Вселената ми се преобърна.

И открих, че реалност е променливо понятие .

Глина под ноктите... Топли завивки забрава...

Надбягване с пулса по върховете на пръстите...

Черно-бяло...

Отлитане - кацане...

Влюбих се в завършеността.

Намерих път отвъд собственото  его.

В тази тишина, приучена  да настъпва по миглите,

се стича оредяла, надбягваща се  монотонност.

В началото беше пианото,

а всичко друго - спазъм,  последни акорди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...