Пианистът

Докосвам... Мисля за времето,

когато от всичко ще остане Прахът...

Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,

а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.

Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове.

Създадох звуците,каквито аз ги сънувах.

Вселената ми се преобърна.

И открих, че реалност е променливо понятие .

Глина под ноктите... Топли завивки забрава...

Надбягване с пулса по върховете на пръстите...

Черно-бяло...

Отлитане - кацане...

Влюбих се в завършеността.

Намерих път отвъд собственото  его.

В тази тишина, приучена  да настъпва по миглите,

се стича оредяла, надбягваща се  монотонност.

В началото беше пианото,

а всичко друго - спазъм,  последни акорди.