Dec 14, 2004, 3:20 PM

Пианистът

  Poetry
1.4K 0 1

Докосвам... Мисля за времето,

когато от всичко ще остане Прахът...

Толкова много тишина, сякаш създадена да бъде обладана,

а усещането е нежно, като дострунно разхождане из девствена кожа.

Вливах се във вдлъбнатините, преплетох ги с цветове.

Създадох звуците,каквито аз ги сънувах.

Вселената ми се преобърна.

И открих, че реалност е променливо понятие .

Глина под ноктите... Топли завивки забрава...

Надбягване с пулса по върховете на пръстите...

Черно-бяло...

Отлитане - кацане...

Влюбих се в завършеността.

Намерих път отвъд собственото  его.

В тази тишина, приучена  да настъпва по миглите,

се стича оредяла, надбягваща се  монотонност.

В началото беше пианото,

а всичко друго - спазъм,  последни акорди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хей All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...