18 февр. 2014 г., 23:37

Пижама на детелини

705 0 8

Детелинен танц

 

Не знаех  колко си красив,

когато сутрин се събуждаш…

Очите ти – искри,

усмивка в мен възбуждаш!

 

Детелини в танц синхронен

мелодия пижамена запяват…

Ръцете ти – души,

Слънца в нощта изгряват!

 

Не знаех колко си красив!

Години се опитвах да забравя…

Целият си спомен!

Обожавам тебе, благославям!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прозренията на една жена... Жалко, че доста го правят след... годините! Харесах!
  • Песенно! Изящно! Поздрави за стиха, М.!
  • Султана, светна, мила! И то защото имам спомени, които никой не може да ни отнеме, благодаря ти.
  • Хм, красивото понякога ни се губи, или пък просто не сме готови да го забележим. Липсвала е явно достатъчно светлина...но, пък виждам, че е просветнало на уличката ти. Дано е така! Поздрав, Манипулирам!
  • Усмивка и от мен за вас. Определено слънцето вече изгря и на моята улица.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...