10 янв. 2010 г., 12:43

Пир

1.9K 0 15

Поканих си гости...

На пир!

На масата сложих душата си -  

разкъсвана дълго... безспир,

ще бъде блюдо първо - салатата!

Панирах на хапки мечтите си,

уморена след тях все да тичам -

наредих ги на всички в чиниите,

на блюдо второ съвсем им приличат!

За основно - сготвих сърцето

и без това е прекалено голямо -

щом в него има още място, където

да се трупат любов и измама.

За гарнитура - сложих лъчите,

дето в нощите дават ми трепети

и без това са ми много, горките...

Нека ги хапнат в блюдата си трети!

За десерт ще е крем от усмивки -

все се чудех къде са се скрили!!

Ще им сложа и смях за поливка -

четвърто блюдо за гостите мили!

А във чашите аз ще налея

от кръвта си буйна и щура.

После песен за тях ще запея,

нека танцуват и с мен да пируват!

Вместо ден подир ден да ме късат,

да ме чупят и бавно изпиват...

Този пир в тяхна чест аз поръчах,

дано после остана поне жива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паула Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...