10.01.2010 г., 12:43

Пир

1.9K 0 15

Поканих си гости...

На пир!

На масата сложих душата си -  

разкъсвана дълго... безспир,

ще бъде блюдо първо - салатата!

Панирах на хапки мечтите си,

уморена след тях все да тичам -

наредих ги на всички в чиниите,

на блюдо второ съвсем им приличат!

За основно - сготвих сърцето

и без това е прекалено голямо -

щом в него има още място, където

да се трупат любов и измама.

За гарнитура - сложих лъчите,

дето в нощите дават ми трепети

и без това са ми много, горките...

Нека ги хапнат в блюдата си трети!

За десерт ще е крем от усмивки -

все се чудех къде са се скрили!!

Ще им сложа и смях за поливка -

четвърто блюдо за гостите мили!

А във чашите аз ще налея

от кръвта си буйна и щура.

После песен за тях ще запея,

нека танцуват и с мен да пируват!

Вместо ден подир ден да ме късат,

да ме чупят и бавно изпиват...

Този пир в тяхна чест аз поръчах,

дано после остана поне жива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...