Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Пирон в главата
Навремето забих пирон в главата си,
мисълта ми да не пада, но уви,
някой този красив стих ми подари.
(Забравих кой е, но съм сигурен, че не беше ти!)
Изпаднах в летаргия зловеща,
очаквам поредната си среща,
животът е неспирен кръговрат,
лица, събития и обстановка непрестанно се менят.
Вървя по улицата и виждам луд поет,
и птици от ушите му излизат,
застанал във особен пирует,
по улицата клоуни и мангусти,
жонглират със човешките лица.
Надбягвах се със халифи и маймуни,
по клоните накацалите класни стаи,
без ученици болни от COVID-a.
Несретник там запита ме сега.
"Къде отиваш, господине? Това не ти ли стига?!"
"Това ли е моята страна?"
"Това е Тери Прачет" - той отвърна.
"Напушен е и иска повече трева.
И книгата не ще е тъй красива,
ако не си ти потънал във ..."
"Да, да" - отвърнах тихо и отминах,
дълбоко в себе си бях осъзнал,
не може да си крал в това човешко
блато дори да имаш някой магистрал.
Цар Тиква там застанал е с мисирки,
обича да му правят свирки,
обърнеш ли се става малко страшно,
но по пътищата пак е леко прашно.
"Ако щикът ти остър е - забивай го докрай.
И топките не драпай. Те не трябват.
Това не ти е коледна елха.
Ако ще виждаш тъмните ъгли - то просто ела ти малко настрана."
Така ми този странен глас заговори,
но уви, брато, не дават повече пари.
Ти просто върви си у дома.
Почти ще дойде вече сутринта.
Уморен затворих книгата на Пратчет!
Такава беше чудната страна!
© Атанас Маринов Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ужасно е да намираш интересни неща в главата си и да не знаеш какво правят там »