В тъмното на моята душа
живеят скрито три зверчета.
Само нощем се събуждат те
и ме разкъсват на парчета.
Едното има жълтите очи на ревността -
то къса право от сърцето.
Второто, с очи на завистта зеленоока,
забива зъби, прави рана по-дълбока,
а третото с очи на теменуга -
с греха си ме докарва до полуда.
С настъпването на зората
заспиват тежък, пиров сън,
а аз започвам да събирам
разпръснатите си парчета вън.
© Илиана Петрова Все права защищены