В тъмното на моята душа
живеят скрито три зверчета.
Само нощем се събуждат те
и ме разкъсват на парчета.
Едното има жълтите очи на ревността -
то къса право от сърцето.
Второто, с очи на завистта зеленоока,
забива зъби, прави рана по-дълбока,
а третото с очи на теменуга -
с греха си ме докарва до полуда.
С настъпването на зората
заспиват тежък, пиров сън,
а аз започвам да събирам
разпръснатите си парчета вън.
© Илиана Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
