30 нояб. 2022 г., 11:05

Писах ...

540 2 3

Писах за небето, за морето,

писах за звездите, за нощта.

Писах за мечтание, което

бие всяка жажда на света.

 

Писах за очите на момиче,

писах за страстта на див романс.

Писах за разцъфнало кокиче,

писах за безумно луднал транс.

 

Писах за стихии и сезони,

писах за страдание и злост.

Писах … за неписани закони,

писах … за душа – неканен гост.

 

Писах за сърцето, за живота,

писах за надежда, за вина.

Знаете, накрая е Голгота,

няма думи, само светлина!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...