Писах ...
Писах за небето, за морето,
писах за звездите, за нощта.
Писах за мечтание, което
бие всяка жажда на света.
Писах за очите на момиче,
писах за страстта на див романс.
Писах за разцъфнало кокиче,
писах за безумно луднал транс.
Писах за стихии и сезони,
писах за страдание и злост.
Писах … за неписани закони,
писах … за душа – неканен гост.
Писах за сърцето, за живота,
писах за надежда, за вина.
Знаете, накрая е Голгота,
няма думи, само светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
