Писах за небето, за морето,
писах за звездите, за нощта.
Писах за мечтание, което
бие всяка жажда на света.
Писах за очите на момиче,
писах за страстта на див романс.
Писах за разцъфнало кокиче,
писах за безумно луднал транс.
Писах за стихии и сезони,
писах за страдание и злост.
Писах … за неписани закони,
писах … за душа – неканен гост.
Писах за сърцето, за живота,
писах за надежда, за вина.
Знаете, накрая е Голгота,
няма думи, само светлина!
© Данаил Таков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
