6 окт. 2021 г., 22:30

Писаното остава

446 0 0



Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.

И в старостите има детство,
а в детството усмивка.
Открият ли ми късоглетство
и с него, аз ще свикна.

Ще вперя поглед само в утре,
а вчера ще е спомен.
На слънцето ще давам сутрин -
привет и то огромен.

И до последно ще се уча,
препълнен с позитиви.
Звукът от пълното бърдуче
е звук на чучулиги.

Ще пиша за любов и вяра,
ще пиша за надежда.
За всеки влак си има гара.
Защо да се пререждам?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...