Писаното остава

Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.

И в старостите има детство,
а в детството усмивка.
Открият ли ми късоглетство
и с него, аз ще свикна.

Ще вперя поглед само в утре,
а вчера ще е спомен.
На слънцето ще давам сутрин -
привет и то огромен.

И до последно ще се уча,
препълнен с позитиви.
Звукът от пълното бърдуче
е звук на чучулиги.

Ще пиша за любов и вяра,
ще пиша за надежда.
За всеки влак си има гара.
Защо да се пререждам?...