6.10.2021 г., 22:30

Писаното остава

447 0 0



Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.

И в старостите има детство,
а в детството усмивка.
Открият ли ми късоглетство
и с него, аз ще свикна.

Ще вперя поглед само в утре,
а вчера ще е спомен.
На слънцето ще давам сутрин -
привет и то огромен.

И до последно ще се уча,
препълнен с позитиви.
Звукът от пълното бърдуче
е звук на чучулиги.

Ще пиша за любов и вяра,
ще пиша за надежда.
За всеки влак си има гара.
Защо да се пререждам?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...