6.10.2021 г., 22:30

Писаното остава

445 0 0



Не искам утре като него
все за смъртта да пиша.
Животът е конструктор "Лего",
светът ритмично диша.

И в старостите има детство,
а в детството усмивка.
Открият ли ми късоглетство
и с него, аз ще свикна.

Ще вперя поглед само в утре,
а вчера ще е спомен.
На слънцето ще давам сутрин -
привет и то огромен.

И до последно ще се уча,
препълнен с позитиви.
Звукът от пълното бърдуче
е звук на чучулиги.

Ще пиша за любов и вяра,
ще пиша за надежда.
За всеки влак си има гара.
Защо да се пререждам?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...