11 февр. 2016 г., 18:35

Пиша днес за теб

885 0 0

Мога да пиша днес. 

За теб. 

За това, че си красива.

Жива. И добра. 

Не се нуждаеш от писма. Цветя. И време. 

Грешно. Незначително. Пропиляно в празнота. 

И си красива.

Много при това. 

Душата ти е жива.

Слънцето изгрява от нея. 

Заслепяваш живите-умрели.

А след това и път им правиш. И май не си добра. 

Видели светлината ти, 

в света им мрачен, продължават да се бродят. 

Слепи и сами. 

Не виждащи света си. 

От слънцето, което ги огря. 

За малко. 

Ти повече от достатъчно не даваш. 

Не се показваш в цялата си пищност.

Никой не би могъл да понесе. 

Те губят се от видяно за минута.

Какво ли би било, ако са две?

И там. Оставяш ги да дишат. 

Да бродят слепи и сами. 

Да търсят път в света си мрачен. 

Да просят с празни шепи за слънчеви лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Саня Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...