3 мар. 2011 г., 22:51
Копнея за сърце от камък,
очи за хубостта ти слепи,
изгарям нощем в жаркия ти пламък,
раздиран от терзания свирепи.
Не бих обсипал с лъскави похвали
снагата ти, не бих дори посмял
да изрисувам твойте овали
с похвати кухи в римов карнавал.
Разлял изящни краски с четка във ръцете,
творецът съвършенството познал,
довел лъч слънчев върху крехко цвете,
плътта ти слял е с грубия метал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация