Mihail-Bojkov (Михаил Божков)
5 1
3.03.2011 г., 22:51 ч.

Писмо 

  Поезия
674 0 6

Копнея за сърце от камък,
очи за хубостта ти слепи,
изгарям нощем в жаркия ти пламък,
раздиран от терзания свирепи.

Не бих обсипал с лъскави похвали
снагата ти, не бих дори посмял
да изрисувам твойте овали
с похвати кухи в римов карнавал.

Разлял изящни краски с четка във ръцете,
творецът съвършенството познал,
довел лъч слънчев върху крехко цвете,
плътта ти слял е с грубия метал.

И в черна нощ последвал бих те със охота
и в аления изгрев с тебе бих изтлял,
и на тегла безброй понесъл бих хомота,
и с всеки стих и песен бих те аз възпял.

Във друг живот посрещна ли зората
и пепелта на огъня водата да отмие
и струйките ù да попият във земята,
ефирен спомен вятъра ще скрие.

© Михаил Божков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??