Писмо
Копнея за сърце от камък,
очи за хубостта ти слепи,
изгарям нощем в жаркия ти пламък,
раздиран от терзания свирепи.
Не бих обсипал с лъскави похвали
снагата ти, не бих дори посмял
да изрисувам твойте овали
с похвати кухи в римов карнавал.
Разлял изящни краски с четка във ръцете,
творецът съвършенството познал,
довел лъч слънчев върху крехко цвете,
плътта ти слял е с грубия метал.
И в черна нощ последвал бих те със охота
и в аления изгрев с тебе бих изтлял,
и на тегла безброй понесъл бих хомота,
и с всеки стих и песен бих те аз възпял.
Във друг живот посрещна ли зората
и пепелта на огъня водата да отмие
и струйките ù да попият във земята,
ефирен спомен вятъра ще скрие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Божков Всички права запазени
