21 окт. 2018 г., 08:53

Писмо (2)

1K 0 2

Ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

 

зад мене разпада се всичко...

напред пък е дяволски мрак...

ще трябва да действам на сляпо...

забравил за чувството страх...

 

ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави! Не споря. Просто ми е мъчно, че сега най-вероятно ще остана на работа в една медия и преподавателката ми няма да може да ме наставлява повече.
  • Всички сме сами в изпитанията. Повярвай, никой не може да ти влезе в обувките! Може само да върви до теб в своите. Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...