21 окт. 2018 г., 08:53

Писмо (2)

1K 0 2

Ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

 

зад мене разпада се всичко...

напред пък е дяволски мрак...

ще трябва да действам на сляпо...

забравил за чувството страх...

 

ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави! Не споря. Просто ми е мъчно, че сега най-вероятно ще остана на работа в една медия и преподавателката ми няма да може да ме наставлява повече.
  • Всички сме сами в изпитанията. Повярвай, никой не може да ти влезе в обувките! Може само да върви до теб в своите. Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...