21.10.2018 г., 8:53

Писмо (2)

1K 0 2

Ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

 

зад мене разпада се всичко...

напред пък е дяволски мрак...

ще трябва да действам на сляпо...

забравил за чувството страх...

 

ти би ли могла да ми кажеш...

аз как ще се справя с това...

до мен няма вечно да бъдеш...

сам трябва напред да вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави! Не споря. Просто ми е мъчно, че сега най-вероятно ще остана на работа в една медия и преподавателката ми няма да може да ме наставлява повече.
  • Всички сме сами в изпитанията. Повярвай, никой не може да ти влезе в обувките! Може само да върви до теб в своите. Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...