Писмо
Аз мисля, че е време да си тръгна.
Не моля вече, ще те оставя сам.
Знам, че и назад ще се обърна,
но никога не ще се върна там!
Отровно е, когато с теб говоря,
студено е, когато пак мълчиш,
омръзна ми със себе си да споря
и да се чудя дали ще ми простиш!
Сърцето твое тясно е за мене,
в стар килер си го превърнал ти.
За да го изчистиш, се иска време,
а докато чакам, мене ме боли.
В душата ти е сняг натрупал
и дълго няма да се разтопи.
Колко ли сърца си там погубвал,
едно ли, две ли... си разбил?
Ръцете ти се плашат да докосват,
като камъни са и ми тежат,
нямам сили вече да ги нося
и да ме стягат силно за врата!
Повече не искам да ме търсиш!
Забрави ме, просто съм... била,
но те моля назад да се обърнеш
и ще разбереш, че там някъде е Тя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Нилсън Все права защищены
В Студенстски град, преди време, една женица е била блъсната от пиян студент по стълбите на един блок, облечен като скиор. Хванал се на бас с колеги, че ще слезе със ските по стълбите. И жената била вкарана в психиатрия, защото казала, че един скиор я блъснал на стълбището
Така, че... Моят стил е мой, на Креми е нейн, но моите преживявания са като нейните до някаква степен и виж какво се получава
