18 дек. 2008 г., 13:01

Писмо

1.2K 0 4
Ти ли ме наказа със любов,
когато аз не те обичах?
Ти ли ми написа послеслов:
"Изцяло твоя.
                    От едно момиче."


Ти ли ме накара да простя
за болката на мойто листче?
Че днес не мога да заспя -
сякаш съм ранено птиче.

Че днес не мога да спася
себе си дори от ревност.
О, колко искам да шептя,
но сърцето се надига гневно -
че момичето не е при мен.
А дори не знам кое е.
Ех, да мине този ден,
за да напусна тази стая;
за да бродя из света,
където някой ме обича.

Здрасти! Ти ли си това -
от писмото малкото момиче?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....