Dec 18, 2008, 1:01 PM

Писмо

  Poetry
1.2K 0 4
Ти ли ме наказа със любов,
когато аз не те обичах?
Ти ли ми написа послеслов:
"Изцяло твоя.
                    От едно момиче."


Ти ли ме накара да простя
за болката на мойто листче?
Че днес не мога да заспя -
сякаш съм ранено птиче.

Че днес не мога да спася
себе си дори от ревност.
О, колко искам да шептя,
но сърцето се надига гневно -
че момичето не е при мен.
А дори не знам кое е.
Ех, да мине този ден,
за да напусна тази стая;
за да бродя из света,
където някой ме обича.

Здрасти! Ти ли си това -
от писмото малкото момиче?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...