31 авг. 2007 г., 00:09

Писмо 

  Поэзия
604 0 5
Прости ми, ако някога ме видиш
превила гръб пред някоя преграда,
която се е срутила пред Миналото,
а аз, надничайки през нея, страдам.


Прости ми, ако някога потъвам
без съпротива във поток от хора,
които ме изтласкват и препъват,
а аз,разбирайки това, се боря.


Прости ми ти, тъй както се прощава
на някого изгубен и безпътен,
на някой, който много е раздавал
и от това е станал простосмъртен.

Прости ми ти за този грях и болка,
със който се родих. Сега живея.
Но само Господ знае още колко
ми трябва, за да оцелея....

© Горяна Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??