Aug 31, 2007, 12:09 AM

Писмо

  Poetry
836 0 5
Прости ми, ако някога ме видиш
превила гръб пред някоя преграда,
която се е срутила пред Миналото,
а аз, надничайки през нея, страдам.


Прости ми, ако някога потъвам
без съпротива във поток от хора,
които ме изтласкват и препъват,
а аз,разбирайки това, се боря.


Прости ми ти, тъй както се прощава
на някого изгубен и безпътен,
на някой, който много е раздавал
и от това е станал простосмъртен.

Прости ми ти за този грях и болка,
със който се родих. Сега живея.
Но само Господ знае още колко
ми трябва, за да оцелея....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...