Писмо
превила гръб пред някоя преграда,
която се е срутила пред Миналото,
а аз, надничайки през нея, страдам.
Прости ми, ако някога потъвам
без съпротива във поток от хора,
които ме изтласкват и препъват,
а аз,разбирайки това, се боря.
Прости ми ти, тъй както се прощава
на някого изгубен и безпътен,
на някой, който много е раздавал
и от това е станал простосмъртен.
Прости ми ти за този грях и болка,
със който се родих. Сега живея.
Но само Господ знае още колко
ми трябва, за да оцелея....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горяна Панайотова Всички права запазени
