4 июл. 2008 г., 09:23

Писмо

777 0 14
Мило бъдеще, поздрав от мене,
днес реших да ти пиша писмо
със молба химикал да не дреме
чак до края на мойто бюро.

Със мастило света да описва,
да превръща в усмивка деня
и от всичко по много да иска,
че човек се запомня с дела.

Ще опитам в покой да не тъна,
все променлив - подобно дъга
и пред никого крак да не гъна,
щом е нужно, и прав да стоя.

Много залези искам да видя,
за да хвана във листи мига
как разказва за пролет и зима
и че аз съм участвал в това.

Скъпо минало, поздрав от мене,
ще се видим през следващ живот,
във сърцето, с частици от тебе,
ще сме цяло завинаги с Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава идея- представена чудесно Акцентирам върху това :

    "Много залези искам да видя,
    за да хвана във листи мига
    как разказва за пролет и зима
    и че аз съм участвал в това.

    Скъпо минало, поздрав от мене,
    ще се видим през следващ живот,
    във сърцето, с частици от тебе,
    ще сме цяло завинаги с Бог. "

    Поздрави
  • Чудесен е този стих!
  • Пропуснал съм те в навалицата. Ще наваксвам!
    Много бодър стих, има заряд.
  • Прекрасен стих!
  • Еееееее, този стих ме плени! БРАВО, Веско! Възхитена съм!
    Сърдечен поздрав с много !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...