16 апр. 2008 г., 21:12

Писмо 

  Поэзия » Любовная
849 0 2

ПИСМО

 

... И ако някога усетиш

любов в незрими рими

към теб да ме завръща -

мечтай за мен.

Когато си далеч,
желая да те имам.
Когато си със мен,
започвам да те търся.
Като светулка в мрака
те чакам да просветнеш.
И като нощно слънце
в очите ми избликваш...
Повярвай.

„... Така че, вярвай в своята Радост. Или поне в
 
Одата на радостта. Вярвай и в разстоянията. Те
сближават повече от всичките легла. Понякога..."

Любов в неуловими рими
към тебе ме завръща.
Щастлив ли си?
Тогава...
вярвай в мене.

Аз съм същата.

© Радост Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??