Писмо
ПИСМО
... И ако някога усетиш
любов в незрими рими
към теб да ме завръща -
мечтай за мен.
Когато си далеч,
желая да те имам.
Когато си със мен,
започвам да те търся.
Като светулка в мрака
те чакам да просветнеш.
И като нощно слънце
в очите ми избликваш...
Повярвай.
„... Така че, вярвай в своята Радост. Или поне в
Одата на радостта. Вярвай и в разстоянията. Те
сближават повече от всичките легла. Понякога..."
Любов в неуловими рими
към тебе ме завръща.
Щастлив ли си?
Тогава...
вярвай в мене.
Аз съм същата.
© Радост Станчева All rights reserved.
