6 сент. 2005 г., 00:04

Писмо

969 0 3
Писмото ти прекрасно
в ръцете ми
превръща с в реликва.
Подобно на икона
пред него коленича
и всеки ред изпивам
като чаша вино.
Душата упоена
отпуска се и чезнат
болка, ярост и съмнения.
Писмото ти роди ме,
даде ми храна,
подаде ми ръка
и вдигна ме
от твърдата земя.
Кристално чисто,
моя образ отразява,
от хищник се превърнах
в цвете, обляно
от утринна роса.
И горда съм
и съм щастлива,
че щастие на друг

съм аз дарила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сигурна съм, че даряваш истинско щастие, защото силата на думите ти е сила на духа ти! Чудесно е, Галя!
  • на какво ли не са способни няколко реда на хартия. Мощта на писмената реч винаги ме е учудвала и вероятно ще продължава.
  • Тъкмо исках да ти кажа да се изправиш...да не коленичиш и видях,че си го сторила..!)Поздравче!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...