6.09.2005 г., 0:04

Писмо

968 0 3
Писмото ти прекрасно
в ръцете ми
превръща с в реликва.
Подобно на икона
пред него коленича
и всеки ред изпивам
като чаша вино.
Душата упоена
отпуска се и чезнат
болка, ярост и съмнения.
Писмото ти роди ме,
даде ми храна,
подаде ми ръка
и вдигна ме
от твърдата земя.
Кристално чисто,
моя образ отразява,
от хищник се превърнах
в цвете, обляно
от утринна роса.
И горда съм
и съм щастлива,
че щастие на друг

съм аз дарила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурна съм, че даряваш истинско щастие, защото силата на думите ти е сила на духа ти! Чудесно е, Галя!
  • на какво ли не са способни няколко реда на хартия. Мощта на писмената реч винаги ме е учудвала и вероятно ще продължава.
  • Тъкмо исках да ти кажа да се изправиш...да не коленичиш и видях,че си го сторила..!)Поздравче!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...