6.09.2005 г., 0:04

Писмо

967 0 3
Писмото ти прекрасно
в ръцете ми
превръща с в реликва.
Подобно на икона
пред него коленича
и всеки ред изпивам
като чаша вино.
Душата упоена
отпуска се и чезнат
болка, ярост и съмнения.
Писмото ти роди ме,
даде ми храна,
подаде ми ръка
и вдигна ме
от твърдата земя.
Кристално чисто,
моя образ отразява,
от хищник се превърнах
в цвете, обляно
от утринна роса.
И горда съм
и съм щастлива,
че щастие на друг

съм аз дарила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурна съм, че даряваш истинско щастие, защото силата на думите ти е сила на духа ти! Чудесно е, Галя!
  • на какво ли не са способни няколко реда на хартия. Мощта на писмената реч винаги ме е учудвала и вероятно ще продължава.
  • Тъкмо исках да ти кажа да се изправиш...да не коленичиш и видях,че си го сторила..!)Поздравче!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...