Sep 6, 2005, 12:04 AM

Писмо

  Poetry
971 0 3
Писмото ти прекрасно
в ръцете ми
превръща с в реликва.
Подобно на икона
пред него коленича
и всеки ред изпивам
като чаша вино.
Душата упоена
отпуска се и чезнат
болка, ярост и съмнения.
Писмото ти роди ме,
даде ми храна,
подаде ми ръка
и вдигна ме
от твърдата земя.
Кристално чисто,
моя образ отразява,
от хищник се превърнах
в цвете, обляно
от утринна роса.
И горда съм
и съм щастлива,
че щастие на друг

съм аз дарила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сигурна съм, че даряваш истинско щастие, защото силата на думите ти е сила на духа ти! Чудесно е, Галя!
  • на какво ли не са способни няколко реда на хартия. Мощта на писмената реч винаги ме е учудвала и вероятно ще продължава.
  • Тъкмо исках да ти кажа да се изправиш...да не коленичиш и видях,че си го сторила..!)Поздравче!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...