22 авг. 2010 г., 16:55

Писмо

1K 0 4

Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си
преливащото.
За да напои остатъка от  нищото.
Във  теб.
И дано сълзите ми ти проговорят!
Да станат твое второ ''Аз'' !
За да видиш за колко малко!
Невероятно! 
... Копнях до сетния си час.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вече немога да се сдържа да призная, че произведенията ти много ми харесват, чувствам емоцията ти близка,и ми допада на4ина ти на изразяване, не са типични стиховете ти, има6 стил
  • Благодаря ви за вниманието, мили хора !
  • Бъди!
  • Човек малко не му достига да бъде щастлив! Щастието всеки гради вътре в себе си, а това малкото го получава от другите... за него копнеем!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...