22 авг. 2010 г., 16:55

Писмо

1K 0 4

Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си
преливащото.
За да напои остатъка от  нищото.
Във  теб.
И дано сълзите ми ти проговорят!
Да станат твое второ ''Аз'' !
За да видиш за колко малко!
Невероятно! 
... Копнях до сетния си час.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вече немога да се сдържа да призная, че произведенията ти много ми харесват, чувствам емоцията ти близка,и ми допада на4ина ти на изразяване, не са типични стиховете ти, има6 стил
  • Благодаря ви за вниманието, мили хора !
  • Бъди!
  • Човек малко не му достига да бъде щастлив! Щастието всеки гради вътре в себе си, а това малкото го получава от другите... за него копнеем!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....