Aug 22, 2010, 4:55 PM

Писмо

  Poetry » Love
1K 0 4

Сълзите си - до една ще опаковам.
В плик, със марка и печат.
Щом пристигне - неразопакован,
не бъди инат.
Във него скрила съм от себе си
преливащото.
За да напои остатъка от  нищото.
Във  теб.
И дано сълзите ми ти проговорят!
Да станат твое второ ''Аз'' !
За да видиш за колко малко!
Невероятно! 
... Копнях до сетния си час.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вече немога да се сдържа да призная, че произведенията ти много ми харесват, чувствам емоцията ти близка,и ми допада на4ина ти на изразяване, не са типични стиховете ти, има6 стил
  • Благодаря ви за вниманието, мили хора !
  • Бъди!
  • Човек малко не му достига да бъде щастлив! Щастието всеки гради вътре в себе си, а това малкото го получава от другите... за него копнеем!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....