Писмо
ПИСМО
Здравей! Реших и сядам да ти пиша,
макар да знам, че ще мълчиш.
Сърцето ми все твойто име срича -
не ще узнаеш колко много му тежиш.
Как си? Бързо ме забрави,
по улици различни днес вървим.
Случайно срещнах те, не ме пожали -
разминахме се - толкова
един на друг горчим.
Още ли в лъжи живееш?
Сякаш бе от камък, още ме боли...
Не разбрах дали по някого копнееш.
Не, не питам - просто забрави!
Аз все тъй тъжна съм, сама,
раните от теб опитвам да лекувам,
дано успея някой ден да ти простя...
Обичам те, уви! Не се преструвам.
Това, последното, не го мисли,
улисах се, а гума нямам да изтривам.
Сполай ти, жив и здрав бъди!
Прости ми, че ти писах, спирам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Все права защищены
