20 февр. 2019 г., 13:43

Писмо до любимия

816 0 0

ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

 

Евтина щеше да бъде любовта,

ако от нея не болеше.

А как ме блъскаше

напред – назад,

свеждаше ме до земята.

Сърцето лудо биеше

от гняв.

Светкавици отнасяха главата.

Но пак я търсих и исках

за да заситя душевния си глад.

Когато любовта ме викаше –

бързо тичах след нея.

Твоя образ виждах любими

и исках отново да те зърна.

Всичко знам, че ще забравя,

когато нежно те прегърна.

Моя звезда на тъмното небе.

Мое уханно цвете.

Сладък смях на малко дете.

Моя болка искана.

Моя вечна любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стаматова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...