20.02.2019 г., 13:43

Писмо до любимия

812 0 0

ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

 

Евтина щеше да бъде любовта,

ако от нея не болеше.

А как ме блъскаше

напред – назад,

свеждаше ме до земята.

Сърцето лудо биеше

от гняв.

Светкавици отнасяха главата.

Но пак я търсих и исках

за да заситя душевния си глад.

Когато любовта ме викаше –

бързо тичах след нея.

Твоя образ виждах любими

и исках отново да те зърна.

Всичко знам, че ще забравя,

когато нежно те прегърна.

Моя звезда на тъмното небе.

Мое уханно цвете.

Сладък смях на малко дете.

Моя болка искана.

Моя вечна любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...