Feb 20, 2019, 1:43 PM

Писмо до любимия

  Poetry » Love
813 0 0

ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

 

Евтина щеше да бъде любовта,

ако от нея не болеше.

А как ме блъскаше

напред – назад,

свеждаше ме до земята.

Сърцето лудо биеше

от гняв.

Светкавици отнасяха главата.

Но пак я търсих и исках

за да заситя душевния си глад.

Когато любовта ме викаше –

бързо тичах след нея.

Твоя образ виждах любими

и исках отново да те зърна.

Всичко знам, че ще забравя,

когато нежно те прегърна.

Моя звезда на тъмното небе.

Мое уханно цвете.

Сладък смях на малко дете.

Моя болка искана.

Моя вечна любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...