ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

Евтина щеше да бъде любовта,

ако от нея не болеше.

А как ме блъскаше

напред – назад,

свеждаше ме до земята.

Сърцето лудо биеше

от гняв.

Светкавици отнасяха главата.

Но пак я търсих и исках

за да заситя душевния си глад.

Когато любовта ме викаше –

бързо тичах след нея.

Твоя образ виждах любими

и исках отново да те зърна.

Всичко знам, че ще забравя,

когато нежно те прегърна.

Моя звезда на тъмното небе.

Мое уханно цвете.

Сладък смях на малко дете.

Моя болка искана.

Моя вечна любов.