Feb 20, 2019, 1:43 PM

Писмо до любимия

  Poetry » Love
818 0 0

ПИСМО ДО ЛЮБИМИЯ

 

Евтина щеше да бъде любовта,

ако от нея не болеше.

А как ме блъскаше

напред – назад,

свеждаше ме до земята.

Сърцето лудо биеше

от гняв.

Светкавици отнасяха главата.

Но пак я търсих и исках

за да заситя душевния си глад.

Когато любовта ме викаше –

бързо тичах след нея.

Твоя образ виждах любими

и исках отново да те зърна.

Всичко знам, че ще забравя,

когато нежно те прегърна.

Моя звезда на тъмното небе.

Мое уханно цвете.

Сладък смях на малко дете.

Моя болка искана.

Моя вечна любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стаматова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...