6 янв. 2015 г., 23:46

Писмо до майка ми

544 0 0

 

 

 

                        Писмо до майка ми

 

                                  Шестнайсти декември

 

 

                         Времето,

                                на свойто колело,

                        по улиците бърза,

                                но поспира,

                        при кафенето,

                                с нашето место,

                        но никога там - теб -

                                не те намира.

                       А вярвам,

                               че до мен си

                       в тъжни часове

                                и в моя сън си.

                        В делниците скучни

                                 бориш се  и ти

                       с мойте страхове.

                                 Живота да обичам

                         весело ме учиш.

                                  Изгубя ли те,

                         в гъстата мъгла,

                                  помолила бих

                         лъч на светлината

                                   да ми покаже

                         твоята следа -

                                   наново да се срещна

                         с усмивката позната.

                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...