Писмо до майка ми

                                  Шестнайсти декември

                         Времето,

                                на свойто колело,

                        по улиците бърза,

                                но поспира,

                        при кафенето,

                                с нашето место,

                        но никога там - теб -

                                не те намира.

                       А вярвам,

                               че до мен си

                       в тъжни часове

                                и в моя сън си.

                        В делниците скучни

                                 бориш се  и ти

                       с мойте страхове.

                                 Живота да обичам

                         весело ме учиш.

                                  Изгубя ли те,

                         в гъстата мъгла,

                                  помолила бих

                         лъч на светлината

                                   да ми покаже

                         твоята следа -

                                   наново да се срещна

                         с усмивката позната.