22 янв. 2019 г., 15:39

Писмо до Мама.

1.9K 1 0

Може би съм грешна,

и често свеждам глава,

но ти благодаря, че в моите грешки,

не ме остави да бъда сама.

 

За миг не си помисляй че съм лоша

твърде много сълзи ми подари,

да те предам не съм способна

любовта ти цялата на мен я дари.

 

Не ме съди за сегашните ми грешки,

още съм дете изпълнено със страхове.

Прости ми всяка лоша дума,

отправена в дълбокото ти сърце.

 

С обичта ми мамо цялата ще те обсипя,

и звезда ще ти сваля,

само повярвай на дъщеря си,

че може да се издигне над калта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...