20 июл. 2017 г., 14:11

Писмо до моето Утре

979 0 1

Здравей, мило мое Утре!

 

Дали ще се случиш?

Дали писмото ми ще получиш?

Кажи ми, мое утро тревожно,

дали си изобщо възможно?

Досега все ми се изплъзваш,

на игра тенекия ми връзваш...

И всяко утре в днес се превръща,

а вчера никога не се завръща,

и докато чакам Утре да се случи,

поредното ми днес е на път да приключи.

А само днес всъщност го имам,

но и него за себе си не взимам - 

оставам само с Утрото си, беден,

сякаш съм стрелец с патрон последен,

дулото е насочено в моето слепоочие,

но утрото ми предлага само многоточие...

... Ех, мое Утро, философски относително,

защо е толкова трудно твоето въпросително,

което все се опитвам от ума си да пропъдя,

но пак ме пита "Да бъда или да не бъда?!"

Затова държа писмото ми да получиш,

за да те накарам на инат да се случиш,

за да те предизвикам и аз с въпросително:

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е УТРОТО ДА БЪДЕ ВЪЗХИТИТЕЛНО?


п.п. Какъв е отговорът подозирам,

красотата на изгрева съзирам....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...