20.07.2017 г., 14:11

Писмо до моето Утре

975 0 1

Здравей, мило мое Утре!

 

Дали ще се случиш?

Дали писмото ми ще получиш?

Кажи ми, мое утро тревожно,

дали си изобщо възможно?

Досега все ми се изплъзваш,

на игра тенекия ми връзваш...

И всяко утре в днес се превръща,

а вчера никога не се завръща,

и докато чакам Утре да се случи,

поредното ми днес е на път да приключи.

А само днес всъщност го имам,

но и него за себе си не взимам - 

оставам само с Утрото си, беден,

сякаш съм стрелец с патрон последен,

дулото е насочено в моето слепоочие,

но утрото ми предлага само многоточие...

... Ех, мое Утро, философски относително,

защо е толкова трудно твоето въпросително,

което все се опитвам от ума си да пропъдя,

но пак ме пита "Да бъда или да не бъда?!"

Затова държа писмото ми да получиш,

за да те накарам на инат да се случиш,

за да те предизвикам и аз с въпросително:

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е УТРОТО ДА БЪДЕ ВЪЗХИТИТЕЛНО?


п.п. Какъв е отговорът подозирам,

красотата на изгрева съзирам....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...