29 июл. 2021 г., 23:20  

Писмо до моят ангел-хранител 

  Поэзия » Другая
1451 5 7

 

Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост. 
И скривам се от всичко във света.

 

Душата си натравям с вредни мисли,
превръщам ги във думи... и дела.
Сто дявола навярно се здрависват
за своята победа след това. 

 

А ти? Дали тогава с гняв ме гледаш?
Едва ли. Ти различен си от тях. 
Знам, чакаш търпеливо да прогледна,
на крачка от поредния си грях.

 

Понякога загубвам свойта вяра,

надеждата... и даже любовта.
(Или по-скоро аз ги притъпявам, 
потъвайки в поредната тъга.)

 

Във този миг забравям, че те има,
но ти ми го напомняш, с някой знак...
Колко ли крачки още ще измина,
разочаровайки те пак и пак?...

 

Прости човешкото ми криволичене
и пращай вяра, разум и надежда...
Несъвършена съм, но те обичам! 
И ти благодаря, 
че ме наглеждаш.

 

Павлина Соколова 

 

 

© Павлина Соколова Все права защищены

Аз зная, че за тебе съм невидим
и зная, че не чуваш моя глас.
Затуй избрах в съня ти да намина,
за да ти кажа тихичко: „Бях Аз!“
... Аз сложих онзи белег на плътта ти, ...
  412 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??