Писмо до моят ангел-хранител
Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли,
превръщам ги във думи... и дела.
Сто дявола навярно се здрависват
за своята победа след това.
А ти? Дали тогава с гняв ме гледаш?
Едва ли. Ти различен си от тях.
Знам, чакаш търпеливо да прогледна,
на крачка от поредния си грях.
Понякога загубвам свойта вяра,
надеждата... и даже любовта.
(Или по-скоро аз ги притъпявам,
потъвайки в поредната тъга.)
Във този миг забравям, че те има,
но ти ми го напомняш, с някой знак...
Колко ли крачки още ще измина,
разочаровайки те пак и пак?...
Прости човешкото ми криволичене
и пращай вяра, разум и надежда...
Несъвършена съм, но те обичам!
И ти благодаря,
че ме наглеждаш.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
