Понякога забравям, че те има
и вкопчвам се във някоя тъга.
Смалявам се... До незабележимост.
И скривам се от всичко във света.
Душата си натравям с вредни мисли,
превръщам ги във думи... и дела.
Сто дявола навярно се здрависват
за своята победа след това.
А ти? Дали тогава с гняв ме гледаш?
Едва ли. Ти различен си от тях.
Знам, чакаш търпеливо да прогледна,
на крачка от поредния си грях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up