Писмо до моята приятелка

17 мар. 2013 г., 09:55

Поэзия » Другая

3001 0 3

Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.

Тази вечер, мила приятелко,
бих ти писала дълги писма,
ала знаеш, че съвсем е логично,
щом обземе ме черна тъга.

Във юмрук стискам здраво ръцете,
да не драскат стъклата ми,
че отдавна ги нямам крилете
и не ги нося на рамената си.

Стискам здраво и зъбите.
Думи тъжни да не огласят
листи бели под дланите,
а пък те да те притеснят.

И очите, ах очите си, как ги притискам,
а те, като две реки все текат.
Докога, докога, ще прикривам
самоти, що до горест болят...

И все повече и силно от всякога,
съм самотна и тъжна душа,
а тъгата като капки разпръсква
своите сиви нюанси в нощта.

Вече нищо не чакам, не искам.
Уморих се и силна да бъда.
Никой мен не обича и стискам
свойто свито сърце, да не лудна.

Телефона изключих, заключих вратите.
И дано във вълшебните блянове
пак дочуя на конете цвиленето
и на козлетата звънките чанове.

oksimoron (Христов)

2013-03-17T11:05:00+02:00

!!
beti (Бехрин)

2013-03-17T10:37:13+02:00

"Вече нищо не чакам, не искам."
...
Ех, Джейни...
Katriona (Кети Рашева)

2013-03-17T10:00:06+02:00

Кураж, Жени! Ако не си мила на себе си, няма кой да помисли за теб и да ти помогне!